Диосминът е биофлавоноид, който се среща в природата в редица растения. Главно се извлича от повечето видове цитрусови плодове. За първи път диосминът е изолиран от билката Възловато живениче (Scrophularia nodosa L.) през 1925 година и се използва активно от 1969 година в качеството си на натурален терапевтик при редица състояния като хемороиди, разширени вени, венозна недостатъчност, венозни язви на краката и други венозни нарушения.
За диосмина се смята, че действа капиляроукрепващо, съдоподдържащо, подпомага възстановяването на стените на кръвоносните съдове, тонизира венозната система, възстановява нормалния кръвоток и циркулацията на кръвта, а дори и стабилизира хормоналния баланс и имунитета.
Многоцентрово международно проучване, проведено в 23 страни в продължение на две години, в което са включени 5052 симптоматични пациенти, оценява ефикасността на флавоноидите при лечението на хронична венозна недостатъчност. Пациентите са лекувани с 450 mg диосмин и 50 mg хесперидин дневно в продължение на шест месеца. Установено е непрекъснато клинично подобрение по време на проучването, както и подобрения в качеството на живот на участниците1.
Смеси от флавоноиди, съдържащи диосмин, също са ефективни при лечение на тежки стадии на хронична венозна недостатъчност, включително венозна язва и забавено заздравяване. В рандомизирано многоцентрово проучване, 900 mg диосмин и 100 mg хесперидин плюс стандартно лечение на венозна язва е сравнено със стандартно лечение. Четиридесет и седем процента от пациентите в групата, приемаща 900 mg диосмин и 100 mg хесперидин, в сравнение с 28 процента в групата със стандартно лечение, са постигнали пълно заздравяване на язви с диаметър по-малък от 10 см2.
Няколко големи клинични проучвания са показали, че диосминът е ефективен при лечението на остри и хронични симптоми на хемороиди. Двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване със 120 пациенти показва подобрение на болката, сърбежа, секрецията, отока, еритема и кървенето при преглед3.
Проучвания са изследвали също употребата на диосмин при стазисен дерматит, заздравяване на рани, предменструален синдром, мастодиния, дерматофибросклероза, вирусни инфекции, и колит3.
